Скитница

Скитах се по улици безкрайни
навред се лутах по света,
очите ми зареяни в хоризонти,
на пореден кръстопът сама.
И търсих дълго любовта,
и питах хората по пътя,
дали съществува тя,
някъде за мен в света?
Отвръщаха глави от мен
тези хора с души погрознели,
за които далеч е този ден,
когато скитали са от любов полудели.
A любовта била до моята врата,
през всичките тези години,
трябвало е да протегна ръка,
"толкова дълга си чакал...прости ми."