забързани в дъждовната мъгла
а аз стоях спряла с времето
сама в празното платно.
Отразена в капките дъжд
като хиляди лица раздробени,
на парченца пъзел разпилян.
Питах се къде сгреших пътя
коя улица кой завой не видях
как в тази пряка се отзовах....
Стоях в платното празно
а в ръцете ми...поредният крах.
На Х
No comments:
Post a Comment