Обиколка на света

 Къде да се скрия от болката? 

напира в очите ми, 

извиква сълзите ми!!! 

Препускам с вятъра див, 

километрите тичат в таблото ми, 

спирам колата..... с плач!!!! 

Много боли в гърдите ми, 

ти намести се там! 

Изкопа дупки във вярата ми, 

оплеска с кал любовта!

Дори на времето си

безцеремонно сложи цена!

Какво си ти всъщност?

шепа пясък в моята ръка!

Изцеждаш се...жестокост и суета...... 

Не се сърди...нищо лично

хващай пътя сега,

време е да обиколиш света!

Не съм сама

Утро е слънцето поздравявам

като съпруг и баща...
после със него на терасата сядам
и споделям своята чаша с кафе.
После от него се крия
защото щом се разгорещи...
по кожата ми се излива
и изгаря до черно почти.
После му махам за обед
да дойде на прозореца
да ни дари светлина....
за да блеснат чинийте
и сияйните прибори...
на нашите деца.
Кой каза че съм самотна...
имам слънцето всеки ден
и щом децата се събудят
и те изгряват до мен...
Кой каза че съм самотна
имам светлина и цвят...
събран в едностайна квартира
почти на края на този свят.

Притча за развода

 Дошъл синът при баща си:

- Ще се разведа. Омръзна ми! Права е мама - жена ми се оказа ленива. Какво мога да постигна сам, без помощ?
- Прости ми, синко! - казал бащата.
 За това, че аз не винаги съм бил добър с твоята майка. 

Моя е вината, че ти мислиш за развод...
- Искаш да кажеш да не се развеждам?
- Не се развеждай! Дори не си помисляй за това!
- Да търпя до края?
- Не трябва да търпиш...Ти не нея търпиш, а своето лошо отношение към нея. Промени себе си и всички около теб ще се променят.
- Как да се променя?
- Гледай на жена си така, както Господ ни учи. Тя - Неговия дар към теб. Твоята радост... Твоята помощница... Майка на децата ти...Крехък съд, който Бог е сложил в твоите ръце, за да го държиш нежно, внимателно, да го пазиш... Всичко друго са дреболии! Ако сега тя нещо не умее - ще се научи. Ти също не умееш всичко, което трябва да правиш...
Ако тя с нещо не се справя - покрий тази нейна слабост със своята сила и любов... Ако нещо не разбира, ти и го обясни вечерта на чаша чай, нежно прегръщайки я...
Вашият път е само ваш! Вашата любов - само ваша! Всеки, който те настройва срещу жена ти, е враг на твоето семейство. Даже това да е твоята майка... Твоя брат... Или твоя най-добър приятел...
Не ги осъждай за това! Прости им! И на всички покажи, че за твоята жена, за твоята любов, ако е нужно, ще умреш, но няма да позволиш нищо лошо да се докосне до семейството ти...
- Вас с мама също ли са искали да ви разделят?
Ние и без "помощници" понякога здраво се карахме. Глупави бяхме, горди... При вас е друго. Вие стоите близо до Господа. Просете от Него да ви вразуми... Отстъпвайте си взаимно... Жалете се и се утешавайте... Любовта, ако не знаеш, расте на такава почва.. Всичкото и величие и ценност ще видиш в дълбока старост, когато въпреки всичко, вечер ще прегърнеш жена си нежно, и думи няма да са ви нужни...

Мутра

Отваряш вратата

очакваш усмивка

а то мутра насреща

Нещо му криво

нещо му вяло....

И ти стоиш като цяло

едно объркано тяло.

Попиташ днес

как е живяло...

А то ти се репчи,

да говори нещяло!

Стоиш озадъчена... 

къде ли сбърка...

целият ти ден

 света се побърка!!!

Алкохолна забрава

Дай му алкохол да забрави

пътя към моето сърце

и ранената  ми душа.

Напий го така че да ослепее

да не видижда в мен любовта.

Дай му друга лудо да обича

дано мен тогава забрави

да излекувам своите рани.

Болка

 Искам да плача

Душата боли
Искам да крещя
Дали ще чуеш...дали?
Само болката остана
И ръждиви следи
В дуушата раздрана
самотата шепти.
Търся...къде да отида
къде да се скрия?
Дали по малко ще боли
ако накрая на света отида
и започна с нови мечти!

Стаите на моята душа

 Стаите на моята душа

Ти почука на вратата ми,

аз отворих и те въведох там.

Отворих ти душата си.......

и стая по стая показах ти сама.

Ти видя стаята с мечти озарена

и стаята на любовта

После тихичко отведох те

до стаята на моята самота

После с плахи стъпки

показах ти стаята на страха

и в нея секцията на обидата

и полицата на омразата видя.

И моята стая с отчаяние показах ти

а на онази с болката ти сам налетя.

После отведох те в салона на грешките

и рафта с надеждата една.

Показах ти стаята с тайните,

но ти не пожела да влезеш там

Остана в коридора да дремеш

и да се чудиш кога да влезеш и в коя....

Аз тайничко сгуших се в тъмата

в стаята с молитвите сама

и молех се да не заживееш в охолство

във всичките стаи на моята душа.

И ти така направи.....от болка в страх 

от любов в омраза от 

измамни обещания до самота

После обзаведе ме с мечти фалшиви

и тапицира всичко с много обида и тъга, 

ароматизира ги с лъжливи думи.......

за вечна любов и приказка една.....!